БЕЗ ФОРМАТ

1 / 26 Видеоклипове
1

Без формат – Паранормални и аномални явления

21:46
2

Без формат – Физика и метафизика

32:12
3

Без формат - Библията като астрономически наръчник

24:42
4

Без формат - Геополитика и извънземни

26:49
5

Без формат - Нибиру - хипотези и доказателства

30:01
6

Без формат - 50 години от кацането на Луната и нови доказателства за извънземните

26:11
7

"Без формат" - ООН и извънземните цивилизации

30:01
8

"Без формат"- Съзнание и дуалност на физическия вакуум

23:51
9

Без формат- 12- април – Ден на авиацията и космонавтиката

28:34
10

"Без формат" - Какво е реалността?

23:09
11

"Без формат" - Наследството на извънземните на Земята

26:34
12

"Без формат" - Загадките на Луната

30:01
13

"Без формат" - Черните дупки и бъдещето на Вселената

28:47
14

"Без формат" - Паралелните вселени

23:21
15

"Без формат"- Тунели във времето и пространството. Междузвездни полети.

29:08
16

"Без формат" - 70-години след Розуъл -какво се промени в нашето разбиране за извънземния разум ?

27:59
17

"Без формат" - Живот в Слънчевата система-възможно ли е?

27:00
18

"Без формат" - Възможностите на менталната енергия

25:13
19

"Без формат" - Телепортацията - възможна

29:01
20

"Без формат" - Ловци на екзопланети

27:29
21

"Без формат"- Космонавтиката, извънземните и бъдещето

26:09
22

"Без формат" - Тайните на ЦРУ и КГБ за контактите на висше ниво с извънземни

27:22
23

"Без Формат" - Българската космическа наука - минало, настояще и бъдеще

28:53
24

“Без формат”- Чуждите цивилизации-1

27:18
25

“Без формат”- Чуждите цивилизации-2

28:31
26

“Без формат”- Чуждите цивилизации-3

28:14

ПРЕЗЕНТАЦИЯ

Проф. Лъчезар Филипов е  завършил астрофизика в СССР. От 1982 г. работи в Института по космически изследвания. За приноса си към космическата наука през 1987 г. получава наградата “Циолковски” на руската академия на науките заедно с Карл Сейгън. Той е сред малцината високопоставени наши учени, които открито  признават, че вярват в съществуването на извънземни интелигентни биологични същества.

С професора се запознахме лично на Международната конференция в Хасково под мотото „Контакт с извънземен разум, бъдеще на човечеството и смяна на парадигмата.“ през есента на 2018 год. организирана лично от него. Още при първата ни среща във фоайето на Хотел „Москва“ в София, почувствах топлият му и благ характер. Първото ми впечатление беше, че е много скромен човек. Обективен и прям. Високо ерудирана и  харизматична личност. Излъчва авторитет и  някаква зареждаща положителна енергия, която по-късно определих за себе си с чистата му съвест и доброта в характера. Аз лично не участвах в програмата на конференцията но бях мълчалив наблюдател. Всички гости, които беше поканил, показваха изключително уважение към него. А тези гости, бяха известни учени, лектори и авторитети в спецалностите си. Запознах се с всички тях и останах очарован.  Трудно е да се опише едно подобно преживяване. С такива хора няма как да не мислиш на много високо ниво. Семейството на професора е също прекрасно. Съпругата му много  „земен“ човек. Приятна и много интелигентна жена. И това, което споделям тук е самата истина. Не искам да си мислите, че го казвам от куртоазия. Мен лично не ме интересува миналото на един човек. Аз взимам информация от днес и сега. Преди познавах Професора само от медийните му изяви в различни телевизии. Но в пряк контакт аурата около него е още по-цветна в положителни тонове.  Благодарен съм на съдбата, че ни срещна. Макар и да нямахме много време да разговаряме по темите, които ни вълнуват. Надявам се да е жив и здрав още дълго и при следващата ни среща да разговаряме надълго и нашироко за космоса, фактите свързани с НЛО и разбира се за бъдещето на човечеството. /Петър Симеонов/

Проф. Лъчезар Филипов и Петър Симеонов

Проф. Лъчезар Филипов и Петър Симеонов
СОФИЯ 2018 Конференция под крилото на Проф.Лъчезар Филипов
ХАСКОВО 2018

Едно интервю с Проф. Лъчезар Филипов на Румяна Стефанова

……………………………..
– Разочарован ли си отиде от този свят баща ви – Гриша Филипов?

– (Минутка мълчание, очите му се пълнят със сълзи. Започва с треперещ глас.) Баща ми си отиде силно обиден. Сега, когато публикувам неговите истории, разбирам много неща около преврата на 10 ноември 1989 г. През лятото на 1989 г. са предлагали на баща ми да стане генерален секретар. Той обаче

отказва с настояването всички на 70 години да се оттеглят.

Не е бил съгласен до последно и с Петър Младенов и Андрей Луканов. В своята книга пише, че Луканов е извършил доста превратности в съдбата на България. Освен това двамата са укрили писмо от китайското правителство, което е предлагало да ни покрие външния дълг, за да запазим строя и да минем на китайския вариант. Това са преговори, които баща ми е водил. Изкуствено се забавя и самолетът му в Прага, където е бил на съвещание на СИВ на 10 ноември, за да се осуети присъствието му на пленума. Имало е силно опасение, че 70 % от ЦК е било зад гърба на баща ми. Той имаше голям авторитет в партията си.

– И в крайна сметка след това се оказа в затвора…
– Тогава сподели с мен, че и във фашисткия затвор не са се отнасяли толкова лошо с него. Беше унизен, не можа да го преживее…

– А вие как станахте зам.-директор на институт в БАН?
– Заради мен през 1982 г. създадоха към Института за космически изследвания в БАН секция „Астрофизика на високата енергия“. Дисертацията ми в университета е черни дупки. Това е едно екстравагантно явление във Вселената, където всичко попада, но нищо не се излъчва. Тогава за пръв път изведох едно уравнение – нарекоха го “Уравнението Филипов”, което беше свързано с теорията на акреционните дискове, и нещата малко или много се промениха в тази насока.

– Едва ли само приносът ви към науката е станал повод да създадат секция специално за вас. Не е тайна, че децата на партийния елит тогава си живееха като крезове…
– Никога не съм се считал за крез или богопомазан. Баща ми беше широко скроена, но много строга към синовете си личност. Много обичахме с него да ходим по планините, на лов, интересуваше се какво чета, как се развива науката. Той обаче много мразеше ходатайствата. Беше се развел с почти цялата си рода, които все го молеха за нещо. На двамата ми братя помогна, защото, както се казва, бяха малко неорентирани, но към мен беше много строг.

– Какво имате предвид с думата „неориентирани“?

– Много обичаха парите. Ние сме трима братя, аз съм средният. Големият – Орлин Филипов, беше икономист. Дълго време беше генерален директор на кинематографията – „Мултипликационни филми“. Артистична среда, купони, кинофестивали и т.н. За голямо съжаление преди седем години

по-малкият ми брат Чавдар го намери в един апартамент почти разложен.

Не се разбра дали е умрял от естествена смърт, или е убит. Чавдар, който беше служител на Външното министерство и Стоян Ганев го уволни, пък преди три години беше убит пред дома му. Той имаше частна фирма, която доста добре се развиваше. Една сутрин

някой му звъни на вратата, той излиза и бам – стрелят в главата му.

Пръснаха му черепа. Намериха го заврян под стълбите. Така че не стана ясна причината и за неговата смърт.

– Как така не е ясна, та нали казвате – убийство? Нямаше ли разследване?

– Разследването за смъртта на Чавдар прекратиха синовете му и бившата му жена. Явно, за да вземат имуществото, защото докато следствието върви, не могат да се правят делби. Неприятна, грозна история. До един период се интересувах. Големият брат пък има една дъщеря – Людмила Филипова, която много нашумя като писателка, искам да ви кажа, че тя извърши най-голямото престъпление в нашата рода. Тя открадна част от мемоарите на баща ми, които той е нарекъл «Едно незавършено интервю», за да направи собствената си кариера.

Най-грозното престъпление е плагиатството, а тя точно това направи с мемоарите на дядо си, преписа го в първия си роман. Тогава й казах: «Не мога да те осъдя, но ти си извършила най-голямото престъпление. Да вземеш архива на дядо си, да го сложиш в собствената си книга да си направиш пиар». След тази история се разделихме. В завещанието на моя баща пишеше: «Синовете ми да публикуват след смъртта ми тази книга». Аз сега ще я издам, но лошото е, че от нея са откраднати две глави.

– Вие имате ли деца?

– (Замисля се.) Имам, да. Една дъщеря…

– Защо се замислихте, да не би да имате и някое скрито дете?
– Истината е, че имам. Преди 1989 г. имах брак, но не го признавам и сегашната ми дъщеря Димана не знае за него. Тя учи в Националната природо-математическа гимназия. Аз не признавам онзи брак, защото, първо, съм си загубил годините. Второ, имах една дъщеря – казва се Величка, носи името на моята майка, и когато баща ми беше затворен на “Развигор”, един ден й казах: “Отиди, направи подписка, дядо ти е затворен”. А тя ми отговори: “Той да си бере гайлето, защото той си е виновен”.

В момента живее в Чикаго, сигурно е тридесет и няколко годишна, не поддържаме никакви контакти. Бившата ми жена Евгения, която беше служител на Външно министерство и направи кариера именно благодарение на баща ми, когато го свалят на 10 ноември, тя тръгва с бонбониера да черпи: “Тиранинът падна.” За голямо съжаление и тримата братя пострадахме от меркантилни жени.

Малкият беше женен за полякиня, тя най-дълго се задържа.

Големият беше женен за една Нина Ковачева, която беше любовница на Иван Славков

и също не се разбраха. Затова считам, че това при мен не се брои. Аз, докато учех в Русия, Евгения работеше в Япония, детето го гледаха майка ми и баща ми и това дете се оказа силно неблагодарно. Плюс това, каквото и да е станало между мен и бившата ми жена, тя можеше за тези 20 години да се поинтересува за мен. Живее с някакъв американец, нито се интересува, нито нищо. За мен те са просто затворена страница в живота ми.

– А как се запознахте със сегашната ви съпруга?
– Тя ми е колежка, беше моя подчинена – счетоводителка. Докато ми беше подчинена, не я виждах. Връзката ни стана след това, когато излезе от системата. Силна жена, много добър човек, много ми помогна в тежък момент. При нея няма меркантилност, няма сметка. След 1989 г. за пръв път видях какво представляват колегите ми. Искаха да ме изгонят, започнаха интриги и доноси по мой адрес, а ето че още съм зам.- директор на института.

– Изследвате черните дупки, а напоследък се заговори за безполезността на БАН и хората, които работят в нея. Черна дупка ли е за българската наука Академията?
– Дянков явно не е наясно с много неща. Но аз съм по-съгласен с друго, че в БАН има нужда от реорганизация. Какво значи феодални старци? Тази неадекватна реакция на мои колеги, които ме разпънаха на кръст, защото считат, че е недопустимо за един научен работник да се занимава с извънземен разум. Каква е разликата да се занимаваш например с колайдера, с черните дупки и с извънземния разум? Едно и също е. Опираме до предела на знанията ни.

Баща ми ме е научил да бъда или пан, или профан. Т. е. или ще рискуваш и ще се занимаваш с неща, които са интересни, или ще те тъпчат. Това са принципите. В научния живот трябва да бъдеш смел. И за голямо съжаление, връщам се на феодалните старци, в БАН съществуват страшно много млади пенсионери. Това са хора, които не могат да мислят смело, които забатачват науката.

Влезли са в системата на науката, защото тук може да си отлежиш.

Да, заплатите са ниски, но както се казва, тук никой не те занимава с нищо.

– Което значи, че Дянков наистина е прав…
– И да, и не. Науката е творчески процес. Но творчески процес означава ти да търсиш, да рискуваш, да поемаш ангажимент. Наука се прави с риск, с бели коси, с нерви. Това не означава да си наредиш колбичките от А до Я. Има много академици, които са над 80 години, но те не са синодални феодални старци, те са с по-бърз и чист ум от много хора на 35 години в тази академия. Защо те трябва да си отидат? Ето това е първата точка на реформата. БАН е водеща научна институция, а щом искаш да правиш наука – тя е риск. Ние всички тук сме ентусиасти самоубийци.

– Логично е в такъв случай да ви попитам, освен с извънземния разум с какво друго сега се занимава вашият Институт за космически изследвания?
– България за малка страна, каквато беше, ние правехме много. Бяхме шеста страна по космонавти, бяхме трета страна по храни за космонавти. До 1989 г. имаме около 100 прибора. Аз самият съм ръководил работата по два екстравагантни прибора. Казват ми, че съм луд, но тя е характерна за младите хора, защото човек, когато не знае, той рискува и фантазира. Неизучаването на Космоса – това означава да направим държавата без море. Космосът е следващото море, това ни е достъпът до вселената. В момента ЕС независимо от кризата дава 4,5-5 млрд. евро за космически изследвания, само България не участва в това нещо. Защото ние за 20 години нямаме концепция на страната си за това нещо.

А имаме бекграунд, имаме традиции. Защо например Турция, Гърция, Кипър, Украйна, които тепърва прохождат – те ще бъдат в Европейската космическа агенция преди нас? Защото Станишев говореше едно, Даниел Вълчев правеше друго. Ние не можем да се лишим от космически изследвания, Космосът е бъдещето. Децата ни няма да се върнат в България, ако нямаме перспектива в развитието на Космоса.

– Но с какво точно се занимавате в момента?
– Аз съм теоретик. Независимо от моята астрофизика, поех риска през 2005 г. да контролираме обгазяването на Стара Загора със спътници. Така доказахме, че

замърсителят не е Змеево, а са ТЕЦ-овете.

Година по-късно помогнахме на общината и за пожарите. В момента работим за Кърджали и Бургас по същия начин. В Кърджали има проблем с отровните изпарения от оловно-цинковия завод. В Бургас пък положението на екологията е трагично заради нефтопроводите.

Освен това в момента готвим един модул за Марс. Става дума за оранжерия, която ще бъде включена в комплекса, който ще лети на Марс. Полетът е 600 дни и на космонавтите ще им трябва прясна храна. Работим и върху прибор за измерване на електростатичното натоварване на орбиталните станции. Това е необходимо, защото създаващите се от това натоварване волтови искри могат да пробият скафандъра на космонавта, дори корпуса на кораба и т. н. От 4 години убеждаваме и правителството, че

България трябва да започне да разработва микроспътници.

Ние имаме опита, имаме разработени два спътника. Те в момента са хит в страните, които нямат ресурс да изстрелват ракети – Аржентина, Бразилия, Румъния, Украйна и т. н. Предложихме да се направи “Балкан сат”, който да обслужва Балканския полуостров. От спътниците ще се получават данни за наводнения, обгазявания, пожари, свлачища, земетресения.

– И къде се вписват търсенията ви на извънземен разум?
– Аз съм с широко скроена душа. Смелостта ми да декларирам за извънземните е по същата причина. Не сме сами във Вселената, разберете го това. Ако сме сами, още по-зле. Ние трябва да се пазим като писано яйце. Но навремето имаше една теория на Опарин за възникването на живота на Земята. Тогава беше хит да се обясни възникването на органично от неорганично вещество. Но астрофизиката и последните полети в Космоса, сондите около Сатурн, Юпитер, спътниците им, доказват, че навсякъде има органично вещество.

Органичната молекула не е присъща на Земята. Това означава, че ние не сме уникат.

Друг е въпросът – ние сме свикнали да търсим себеподобни. Ето сега сутринта говорих с един американец, да ме включат в някакво предаване, тъй като тази информация е стигнала и дотам. И той ме пита дали търсим човешки същества. Не търсим човешки същества, ние не знаем с кого контактуваме. Житните кръгове за нас са един информационен канал. Аз не знам с кого контактувам.

Може да е и ментално поле. Може те да са на хиляди, милиарди светлинни години от нас. Да имат някакъв начин да ни рисуват тези рисунки по информационен път. Защо е задължително ние да ги видим до себе си? Самите американци, когато кацат на Луната, пращат доклади, че имат ментално присъствие. Някой седи до тях. И всеки от тях се е опасявал да говори с другия, мислейки, че полудява. След това се оказва, че проблемът е общ. Как да си обясним факта, че при готови четири кораба и подготвени екипажи шефът на НАСА казва: ние загубихме интерес от полетите до Луната, и ги спира?

– Вие как си го обяснявате?
– Отговорът е ясен. Не сме желани от някого там. Не е ли смущаващо, че 40 години след първото кацане на Луната ние отидохме на Марс, на Сатурн и Юпитер, но освен някакви мижави сонди полет до Луната няма? Това е шокиращо. Аз

имам 28 гигабайта дискове, които са свързани с извънземни и НЛО-та.

Там има космически снимки на НЛО-та от НАСА, които сега се показват. Това са крити кадри, Защото в момента човечеството не може да отреагира, че ние може би сме едни рибки в аквариум. Някой ни следи отстрани и ни гледа сеира.

– И ни изпраща закодирани послания под формата на разни фигури в житни поля…

– Те са едно обяснимо явление, т. е. съществуват реално, те не са направени от човека. В тях се съдържа някаква информация. На мен ми беше интересно, след като Марияна Везнева е открила система за разчитане, каква информация може да се извлече от тях, защото последните 20-25 години това явление на Земята се увеличава. Аз говоря за 150, сутринта американецът ми казва, че имат 250 снимки.

– В България “рисувани” ли са житни кръгове?

– Да, и в Добруджа, и на Рилските езера. Най-странното е, че житото не е стъпкано. Стеблата са огънати на 45 градуса, но не се пречупват стеблата, не пада и зърно. И след две седмици те се изправят и картинката изчезва, а се появява за една нощ. Аз искам да разбера как става това. В тези рисунки има пиктограми, символи, те носят някаква информация. С Марияна Везнева решихме да направим един експеримент и срещу 30 въпроса получихме 30 отговора. Между тях имаше – защо в Англия, защо точно в Йоркшир. И от отговорите, които се получиха, се оказа, че въпросите са много логични.

– Какви са отговорите?
– О, те са много, като се започне от глобалното затопляне, та се мине през децата ин витро, икономическата криза, пък че през 2012 г. ще избухне вулкан в Мексико. Тук ще ме избесят, че съм се захванал с такива лудости…

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/article/15319